Орис

Poesía » Civil

1.4K 0 1

Нима мечтаех за това...

Нима това аз исках...

Сложила товара на живота си в сърцето

и на очите винаги със сълзи,

следвам свойта орисия и да знаеш как боли.

А морето сякаш знае, че ме вика със своите вълни.

Аз съм боса и в пясъка се губят кървавите ми сълзи.

Вятърът край мен вилнее и в студ и в мраз сковава ме нощта.

О, Боже, към теб протягам аз ръка,

прости ми грешките неволни, прости на мене, грешната!

Аз моля, помогни ми!

Пред теб стоя със сведена глава.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

BuRn_AliVe (Александър)

съжалявам,ама това звучи малко незавършено...

2009-02-28T20:38:04+02:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0