2 ene 2009, 16:49

Орис 

  Poesía » Civil
1037 0 1

Нима мечтаех за това...

Нима това аз исках...

Сложила товара на живота си в сърцето

и на очите винаги със сълзи,

следвам свойта орисия и да знаеш как боли.

А морето сякаш знае, че ме вика със своите вълни.

Аз съм боса и в пясъка се губят кървавите ми сълзи.

Вятърът край мен вилнее и в студ и в мраз сковава ме нощта.

О, Боже, към теб протягам аз ръка,

прости ми грешките неволни, прости на мене, грешната!

Аз моля, помогни ми!

Пред теб стоя със сведена глава.

© Алина Костова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??