Орис

Poesía » Civil

1.3K 0 1

Нима мечтаех за това...

Нима това аз исках...

Сложила товара на живота си в сърцето

и на очите винаги със сълзи,

следвам свойта орисия и да знаеш как боли.

А морето сякаш знае, че ме вика със своите вълни.

Аз съм боса и в пясъка се губят кървавите ми сълзи.

Вятърът край мен вилнее и в студ и в мраз сковава ме нощта.

О, Боже, към теб протягам аз ръка,

прости ми грешките неволни, прости на мене, грешната!

Аз моля, помогни ми!

Пред теб стоя със сведена глава.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

BuRn_AliVe (Александър)

съжалявам,ама това звучи малко незавършено...

2009-02-28T20:38:04+02:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9