Орис
1.4K
0
1
Нима мечтаех за това...
Нима това аз исках...
Сложила товара на живота си в сърцето
и на очите винаги със сълзи,
следвам свойта орисия и да знаеш как боли.
А морето сякаш знае, че ме вика със своите вълни.
Аз съм боса и в пясъка се губят кървавите ми сълзи.
Вятърът край мен вилнее и в студ и в мраз сковава ме нощта.
О, Боже, към теб протягам аз ръка,
прости ми грешките неволни, прости на мене, грешната!
Аз моля, помогни ми!
Пред теб стоя със сведена глава.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Алина Костова Всички права запазени
