Нима мечтаех за това...
Нима това аз исках...
Сложила товара на живота си в сърцето
и на очите винаги със сълзи,
следвам свойта орисия и да знаеш как боли.
А морето сякаш знае, че ме вика със своите вълни.
Аз съм боса и в пясъка се губят кървавите ми сълзи.
Вятърът край мен вилнее и в студ и в мраз сковава ме нощта.
О, Боже, към теб протягам аз ръка,
прости ми грешките неволни, прости на мене, грешната!
Аз моля, помогни ми!
Пред теб стоя със сведена глава.
© Алина Костова Все права защищены