laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
26 may 2011, 11:50

Орис 

  Poesía » Otra
5.0 / 4
739 0 11
Посвещавам на всички себеподобни
Често единствена дума ме наранява,
поглед един, от отрова прелял.
Душата ми - таралеж - не се отбранява,
а само се свива в неистова жал.
Защо съм такава мимоза свенлива?
Допрат ли ме с подли, нечисти ръце,
оттеглям се плаха, от гняв полужива
и крия отчаяно, мокро лице...
А бисерът в мене внезапно помръква,
безмълвно потапя се в мътни води.
Изгревът мой потъмнява. Замлъква. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Propuestas

Más obras »