laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
26.05.2011 г., 11:50 ч.

Орис 

  Поезия » Друга
724 0 11

                                                         Посвещавам на всички себеподобни

 

Често единствена дума ме наранява,

поглед един, от отрова прелял.

Душата ми - таралеж -  не се отбранява,

а само се свива в неистова жал.


Защо съм такава мимоза свенлива?

Допрат ли ме с подли, нечисти ръце,

оттеглям се плаха, от гняв полужива

и крия отчаяно, мокро лице...


А бисерът в мене внезапно помръква,

безмълвно потапя се в мътни води.

Изгревът мой потъмнява. Замлъква.

Бодат ме отляво жестоки игли...


Знам, в Книга Свещена това е написано:

"Щом ти ударят едната страна,

и другата дай им..." Така съм орисана

да страдам за нечия чужда вина...

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??