Орис
Посвещавам на всички себеподобни
Често единствена дума ме наранява,
поглед един, от отрова прелял.
Душата ми - таралеж - не се отбранява,
а само се свива в неистова жал.
Защо съм такава мимоза свенлива?
Допрат ли ме с подли, нечисти ръце,
оттеглям се плаха, от гняв полужива
и крия отчаяно, мокро лице...
А бисерът в мене внезапно помръква,
безмълвно потапя се в мътни води.
Изгревът мой потъмнява. Замлъква.
Бодат ме отляво жестоки игли...
Знам, в Книга Свещена това е написано:
"Щом ти ударят едната страна,
и другата дай им..." Така съм орисана
да страдам за нечия чужда вина...
© Нина Чилиянска All rights reserved.
