Аз твойто име върху камък ще напиша.
Ще го зазиждам всеки ден в стената на плача.
Като нарисуван вопъл недокоснат,
обречен да ме следва в радост и тъга.
И когато те намеря във простора.
Когато те докосна с дъх от росните треви.
Ще ти попея като фея,
дошла от детските ти дни.
В такава нощ ще съм за тебе бяла.
Орисана да ти даря звезда.
В красиво стенеща любов за двама,
ще бъде сбъднатата ни мечта.