Аз твойто име върху камък ще напиша.
Ще го зазиждам всеки ден в стената на плача.
Като нарисуван вопъл недокоснат,
обречен да ме следва в радост и тъга.
И когато те намеря във простора.
Когато те докосна с дъх от росните треви.
Ще ти попея като фея,
дошла от детските ти дни.
В такава нощ ще съм за тебе бяла.
Орисана да ти даря звезда.
В красиво стенеща любов за двама,
ще бъде сбъднатата ни мечта.
© Таня Кирилова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
