14.02.2008 г., 16:25

Орисана мечта

750 0 15

Аз твойто име върху камък ще напиша.

Ще го зазиждам всеки ден в стената на плача.

Като нарисуван вопъл недокоснат,

обречен да ме следва в радост и тъга.

И когато те намеря във простора.

Когато те докосна с дъх от росните треви.

Ще ти попея като фея,

дошла от детските ти дни.

В такава нощ ще съм за тебе бяла.

Орисана да ти даря звезда.

В красиво стенеща любов за двама,

ще бъде сбъднатата ни мечта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Кирилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...