16 abr 2008, 9:21

Орисано

  Poesía
696 0 0

Бяла риза моминска и крехки дантели -

за дъщерята ще бъдат сълзите ни днес.

Червени магии на устните спрели,

червена - следата след женската чест.

Застинало слънце във нанизи златни и

златните нанизи, пръснали меката ръж -

надолу се спускат два пътя обратни,

един е за нея, един - за любимия мъж.

Топлата пепел под везани нощви,

разчертана е още от нейните пръсти,

срязан кичур, желание, заклинание още,

поглед във поглед тя ще прекръсти.

За жената ще бъдат сълзите ни днес.

За разплетени плитки и вплетени длани,

за пропиляната обич и пропиляната чест,

следи от червено, от поглед през рамо.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...