16 abr 2008, 9:21

Орисано

  Poesía
701 0 0

Бяла риза моминска и крехки дантели -

за дъщерята ще бъдат сълзите ни днес.

Червени магии на устните спрели,

червена - следата след женската чест.

Застинало слънце във нанизи златни и

златните нанизи, пръснали меката ръж -

надолу се спускат два пътя обратни,

един е за нея, един - за любимия мъж.

Топлата пепел под везани нощви,

разчертана е още от нейните пръсти,

срязан кичур, желание, заклинание още,

поглед във поглед тя ще прекръсти.

За жената ще бъдат сълзите ни днес.

За разплетени плитки и вплетени длани,

за пропиляната обич и пропиляната чест,

следи от червено, от поглед през рамо.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...