Бяла риза моминска и крехки дантели -
за дъщерята ще бъдат сълзите ни днес.
Червени магии на устните спрели,
червена - следата след женската чест.
Застинало слънце във нанизи златни и
златните нанизи, пръснали меката ръж -
надолу се спускат два пътя обратни,
един е за нея, един - за любимия мъж.
Топлата пепел под везани нощви,
разчертана е още от нейните пръсти,
срязан кичур, желание, заклинание още,
поглед във поглед тя ще прекръсти. ...