sisi_hat (Силвия)
8 2
27 feb 2007, 6:46

Орисия 

  Poesía
839 0 1 
Как ли не драсках с нокти черната земя...
така ли ще оставиш моята душа?
Колко гнил и развален си ти сега,
а аз оставям се в мръсната ти ръка. 
Много ти е времето с мен. 
Мляскаш и дъвчеш ден подир ден: 
разкъса плътта ми, разпъна ме цяла - 
залък по залък почти не остана. 
Помня болката, разплаканите нощи - 
от мене остави бездиханни моши, 
но страшното е, че не мога да избягам. 
Опитах вече: тръвам и падам. 
Защото след мен няма даже и сянка, 
само очите на пепелянка. 
Така свикнах с теб, че забравих да взимам, 
любов да не прося и мнение да имам. 
Такъв те заслужих - лукав и себичен, 
идеално напасваш на живота ми безличен. 


    


    
                
    
© Силвия
        Todos los derechos reservados
    

            

    
    
    

    
            

            

                
            

        

        

            

                

                                        
                    

                        



    



                    

                

                

                    

                                                

                            
                            
                            
                            
                        

                        
                                            

                

            

        


        

            

                
                
            

        

    
    

        
Свързани произведения

                    

                
                
            

            


        

    


    


    
    

    
Comentarios


    

            

        Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.    



    


    
    
                        
  • 
    
    
        
        
    
            
                                                                                
    
    
    
            
    има доста ритмични грешки, но 7-8 и 15-16 стих са истинска находка.В чисто човешки план е покъртително,че даряваш любов до изтощение на човек ,когото сама преценяваш като недостоен.Оттласни се от дъното на отчаяние и не пиши само когато си нещастна.Както се казва имаш заложби и толкова възможности пред себе си!!!!!!!!!!!!!!!
    
    
    •             


    





    
    
        

                
            

            

                                

                                            
Propuestas

                        

                                                                                                        

                

            

        

    


    

    


    

        
    



    


        

            

                

                    

                    

                


                    :
                    
                    ??:??