Орисия
1.1K
0
1
Как ли не драсках с нокти черната земя...
така ли ще оставиш моята душа?
Колко гнил и развален си ти сега,
а аз оставям се в мръсната ти ръка.
Много ти е времето с мен.
Мляскаш и дъвчеш ден подир ден:
разкъса плътта ми, разпъна ме цяла -
залък по залък почти не остана.
Помня болката, разплаканите нощи -
от мене остави бездиханни моши,
но страшното е, че не мога да избягам.
Опитах вече: тръвам и падам.
Защото след мен няма даже и сянка,
само очите на пепелянка.
Така свикнах с теб, че забравих да взимам,
любов да не прося и мнение да имам.
Такъв те заслужих - лукав и себичен,
идеално напасваш на живота ми безличен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Всички права запазени
