Орисия

27 февр. 2007 г., 06:46

Поэзия

840 0 1

Как ли не драсках с нокти черната земя... така ли ще оставиш моята душа? Колко гнил и развален си ти сега, а аз оставям се в мръсната ти ръка. Много ти е времето с мен. Мляскаш и дъвчеш ден подир ден: разкъса плътта ми, разпъна ме цяла - залък по залък почти не остана. Помня болката, разплаканите нощи - от мене остави бездиханни моши, но страшното е, че не мога да избягам. Опитах вече: тръвам и падам. Защото след мен няма даже и сянка, само очите на пепелянка. Така свикнах с теб, че забравих да взимам, любов да не прося и мнение да имам. Такъв те заслужих - лукав и себичен, идеално напасваш на живота ми безличен.

Свързани произведения

сиса (Славена Трифонова)

2007-02-27T10:05:35+02:00

има доста ритмични грешки, но 7-8 и 15-16 стих са истинска находка.В чисто човешки план е покъртително,че даряваш любов до изтощение на човек ,когото сама преценяваш като недостоен.Оттласни се от дъното на отчаяние и не пиши само когато си нещастна.Както се казва имаш заложби и толкова възможности пред себе си!!!!!!!!!!!!!!!

Орисия

Свързани произведения

Комментарии

Предложения