Орисия
Спри се, момко,
дъх ми не остана
по горите тъмни да те гоня,
че тежи ми, пустата душата,
спреш ли се, ще ти открадна коня.
Ще те сложа до дърво зелено,
със косите там ще те завържа,
да не бягаш повече от мене,
страшна съм,
но страх минава бърже.
И по теб ръцете си ще пусна,
ще превържа голите ти рани,
във очите дявол ще изпусна,
ще го сторя,
само да те хвана.
Мене самодива ме ориса,
щом целуна,
в камък да превръщам,
затова от устни стой далече,
че не мога само да прегръщам.
Дъх прокара,
огън в мен настръхна,
тръпка спусна долу при нозете,
в сън ме върза,
да ме не изпуснеш,
разтрепера с устни коленете.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
