4 sept 2011, 23:16

Орисия

712 0 14
Кове ме тоз живот. Кове.
Чукът му надълбоко в мене влиза.
От яд, че непрекършена на две
изплувам от проклетите му кризи.

И примка от конопено въже
надява на врата ми. Не живот, а песен!
А аз го ритам тоз ръжен,
наместо добросъвестно да се обеся.

На дъното на дяволско море
гемията ми с гръм и трясък праща.
На рибите ме дава за мезе,
понеже имам вересии да му плащам.

Кове ме тоз живот. Кове.
Превръща ме в море и в суша.
От мен накрая уморен,
животът просто си обира крушите.


03.08.2011*

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...