Кове ме тоз живот. Кове.
Чукът му надълбоко в мене влиза.
От яд, че непрекършена на две
изплувам от проклетите му кризи.
И примка от конопено въже
надява на врата ми. Не живот, а песен!
А аз го ритам тоз ръжен,
наместо добросъвестно да се обеся.
На дъното на дяволско море
гемията ми с гръм и трясък праща.
На рибите ме дава за мезе,
понеже имам вересии да му плащам. ...