Орисия
Кове ме тоз живот. Кове.
Чукът му надълбоко в мене влиза.
От яд, че непрекършена на две
изплувам от проклетите му кризи.
И примка от конопено въже
надява на врата ми. Не живот, а песен!
А аз го ритам тоз ръжен,
наместо добросъвестно да се обеся.
На дъното на дяволско море
гемията ми с гръм и трясък праща.
На рибите ме дава за мезе,
понеже имам вересии да му плащам.
Кове ме тоз живот. Кове.
Превръща ме в море и в суша.
От мен накрая уморен,
животът просто си обира крушите.
03.08.2011*
Чукът му надълбоко в мене влиза.
От яд, че непрекършена на две
изплувам от проклетите му кризи.
И примка от конопено въже
надява на врата ми. Не живот, а песен!
А аз го ритам тоз ръжен,
наместо добросъвестно да се обеся.
На дъното на дяволско море
гемията ми с гръм и трясък праща.
На рибите ме дава за мезе,
понеже имам вересии да му плащам.
Кове ме тоз живот. Кове.
Превръща ме в море и в суша.
От мен накрая уморен,
животът просто си обира крушите.
03.08.2011*
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлия Всички права запазени
Бъдете!
