24 may 2022, 14:15

Орисия

865 0 0

Такава е наш'та орисия

да бъдем винаги от тия,

които винаги сме недоволни

и винаги не толкова свободни.

 

Макар, че дали сме премного

и винаги сме като лого

на този свят изпълнен с проблеми

сме винаги били, като емблеми

били сме като светъл лъч,

но пак пробиваме си трудно път.

 

Но знам, че някой ден съвсем обикновен

ще дойде Българския ден

в който всеки жив човек в този свят

ще ни познае като брат

и суперлативи ще валят

началото на кармата ще е обрат.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Hristo Hristov Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...