May 24, 2022, 2:15 PM

Орисия

872 0 0

Такава е наш'та орисия

да бъдем винаги от тия,

които винаги сме недоволни

и винаги не толкова свободни.

 

Макар, че дали сме премного

и винаги сме като лого

на този свят изпълнен с проблеми

сме винаги били, като емблеми

били сме като светъл лъч,

но пак пробиваме си трудно път.

 

Но знам, че някой ден съвсем обикновен

ще дойде Българския ден

в който всеки жив човек в този свят

ще ни познае като брат

и суперлативи ще валят

началото на кармата ще е обрат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Hristo Hristov All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...