May 24, 2022, 2:15 PM

Орисия

863 0 0

Такава е наш'та орисия

да бъдем винаги от тия,

които винаги сме недоволни

и винаги не толкова свободни.

 

Макар, че дали сме премного

и винаги сме като лого

на този свят изпълнен с проблеми

сме винаги били, като емблеми

били сме като светъл лъч,

но пак пробиваме си трудно път.

 

Но знам, че някой ден съвсем обикновен

ще дойде Българския ден

в който всеки жив човек в този свят

ще ни познае като брат

и суперлативи ще валят

началото на кармата ще е обрат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Hristo Hristov All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...