16 mar 2023, 6:51

Орисия

652 0 1

Да пребъде по изгрев небето

в златно утро със руси лъчи

с най-мечтаното слънце, което

ни събуди по първи петли.

Не могло да дочака зад хълма

мързеливата кръгла луна

и решило е днес да се съмне

над зелената, мокра трева.

 

Да пребъде сънливата песен

със писклив кукувичи фалцет,

който с ранния повей на есен 

се преплита в особен дует.

Да пребъде лилавия залез

зад отрупани с грозде лозя!

Днес денят се помисли за празник

и разцъфна във жълто света.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ралица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...