Орисия
Да пребъде по изгрев небето
в златно утро със руси лъчи
с най-мечтаното слънце, което
ни събуди по първи петли.
Не могло да дочака зад хълма
мързеливата кръгла луна
и решило е днес да се съмне
над зелената, мокра трева.
Да пребъде сънливата песен
със писклив кукувичи фалцет,
който с ранния повей на есен
се преплита в особен дует.
Да пребъде лилавия залез
зад отрупани с грозде лозя!
Днес денят се помисли за празник
и разцъфна във жълто света.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ралица Всички права запазени
