Орисия
Ах, колко тежък се оказа животът,
без ласки, без нежност,
само мъка раздира сърцето ми крехко
и аз умирам, ден след ден, нощ след нощ.
Сърцето ми стене, стене и чака
да свърши тази раздираща сърцето болка,
но тя не си отива,
стои си там и дълбае все по-навътре, все по-надълбоко.
"Иди си, иди си!", молех я аз и плачех безнадежно в тамата пак,
а тя се смееше и казваше: "Не мога да си ида, аз сам твойта орисия!"
без ласки, без нежност,
само мъка раздира сърцето ми крехко
и аз умирам, ден след ден, нощ след нощ.
Сърцето ми стене, стене и чака
да свърши тази раздираща сърцето болка,
но тя не си отива,
стои си там и дълбае все по-навътре, все по-надълбоко.
"Иди си, иди си!", молех я аз и плачех безнадежно в тамата пак,
а тя се смееше и казваше: "Не мога да си ида, аз сам твойта орисия!"
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ивона Бориславова Todos los derechos reservados
просто му се усмихни!!! Поздрави!
