ivettu (Ивона Бориславова)
2 8
Jan 28, 2007, 8:18 PM

Орисия 

  Poetry
877 0 5
Ах, колко тежък се оказа животът,
без ласки, без нежност,
само мъка раздира сърцето ми крехко
и аз умирам, ден след ден, нощ след нощ.
Сърцето  ми стене, стене и чака
да свърши тази  раздираща сърцето болка,
но тя не си отива,
стои си там и дълбае все по-навътре, все по-надълбоко.
"Иди си, иди си!", молех я аз и плачех безнадежно в тамата пак,
а тя се смееше и казваше: "Не мога да си ида, аз сам твойта орисия!"

© Ивона Бориславова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хебав е стиха ти не бъди тъжна ще дойде почука щастието и на твоята врача сигурна съм просто му се усмихни!!! Поздрави!
  • Хебав е стиха ти не бъди тъжна ще дойде почука щастието и на твоята врача сигурна съм просто му се усмихни!!! Поздрави!
  • Хебав е стиха ти не бъди тъжна ще дойде почука щастието и на твоята врача сигурна съм просто му се усмихни!!! Поздрави!
  • Не бъди тъжна,ще изгрее светлина...
  • Хареса ми, браво
Random works
: ??:??