ivettu (Ивона Бориславова)
2 8
28.01.2007 г., 20:18 ч.

Орисия 

  Поезия
876 0 5
Ах, колко тежък се оказа животът,
без ласки, без нежност,
само мъка раздира сърцето ми крехко
и аз умирам, ден след ден, нощ след нощ.
Сърцето  ми стене, стене и чака
да свърши тази  раздираща сърцето болка,
но тя не си отива,
стои си там и дълбае все по-навътре, все по-надълбоко.
"Иди си, иди си!", молех я аз и плачех безнадежно в тамата пак,
а тя се смееше и казваше: "Не мога да си ида, аз сам твойта орисия!"

© Ивона Бориславова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хебав е стиха ти не бъди тъжна ще дойде почука щастието и на твоята врача сигурна съм просто му се усмихни!!! Поздрави!
  • Хебав е стиха ти не бъди тъжна ще дойде почука щастието и на твоята врача сигурна съм просто му се усмихни!!! Поздрави!
  • Хебав е стиха ти не бъди тъжна ще дойде почука щастието и на твоята врача сигурна съм просто му се усмихни!!! Поздрави!
  • Не бъди тъжна,ще изгрее светлина...
  • Хареса ми, браво
Предложения
: ??:??