Защо ме целуна, когато се раждах,
ориснице с бели солени очи?
Изпих сто морета, светът ме огражда
с напукани неми стени.
Какво цяла нощ ми говори, не помня.
Събуди ме някакъв стих.
Притиснах клепачи, ужасно бездомна
и в новото тяло се свих.
Пердето се люшна след теб полудяло,
разби се прозорецът потен.
От малката делва на моето тяло
надничаше плахо животът. ...