ЛиРа (Лили Радоева)
49 80
7.12.2008 г., 23:37 ч.

Орисница 

  Поезия » Друга
2226 0 20
Защо ме целуна, когато се раждах,
ориснице с бели солени очи?
Изпих сто морета, светът ме огражда
с напукани неми стени.

Какво цяла нощ ми говори, не помня.
Събуди ме някакъв стих.
Притиснах клепачи, ужасно бездомна
и в новото тяло се свих.

Пердето се люшна след теб полудяло,
разби се прозорецът потен.
От малката делва на моето тяло
надничаше плахо животът.

Годините – пръсти на тъжен ваятел,
по мен денонощно пътуваха.
Разбрах, че висока ще бъде цената –
хиляда безсъници струвах.

Разбрах, че от делвата трябва да плиснат
най-моите пламнали думи.
Тогава ще дойдеш отново, ориснице,
за втори път да ме целунеш.

© Лили Радоева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??