Орисница
Защо ме целуна, когато се раждах,
ориснице с бели солени очи?
Изпих сто морета, светът ме огражда
с напукани неми стени.
Какво цяла нощ ми говори, не помня.
Събуди ме някакъв стих.
Притиснах клепачи, ужасно бездомна
и в новото тяло се свих.
Пердето се люшна след теб полудяло,
разби се прозорецът потен.
От малката делва на моето тяло
надничаше плахо животът.
Годините – пръсти на тъжен ваятел,
по мен денонощно пътуваха.
Разбрах, че висока ще бъде цената –
хиляда безсъници струвах.
Разбрах, че от делвата трябва да плиснат
най-моите пламнали думи.
Тогава ще дойдеш отново, ориснице,
за втори път да ме целунеш.
ориснице с бели солени очи?
Изпих сто морета, светът ме огражда
с напукани неми стени.
Какво цяла нощ ми говори, не помня.
Събуди ме някакъв стих.
Притиснах клепачи, ужасно бездомна
и в новото тяло се свих.
Пердето се люшна след теб полудяло,
разби се прозорецът потен.
От малката делва на моето тяло
надничаше плахо животът.
Годините – пръсти на тъжен ваятел,
по мен денонощно пътуваха.
Разбрах, че висока ще бъде цената –
хиляда безсъници струвах.
Разбрах, че от делвата трябва да плиснат
най-моите пламнали думи.
Тогава ще дойдеш отново, ориснице,
за втори път да ме целунеш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Радоева Всички права запазени
