Луната била овдовяла,
а Слънцето търси си булка-
ето ти песен цяла
за моята скромна цигулка.
Мадами пекат се на плажа,
с приятели ние сме в бара-
ето това ще разкажа
на моята скромна китара.
Борците губят световно,
печелим ний купа отборна-
ето това е върховно
за моята скромна флигорна.
Капят листата тъй лесно,
музата в мене напира...
Ето това е чудесно
за моята скромна лира.
Хапвам чорба с възхищение,
топа зареждам със боба.
Моля ви, без отвращение
към моята скромна особа!
© Георги Янков Todos los derechos reservados