7.05.2024 г., 19:12

Оркестрално

445 0 0

Луната била овдовяла,

а Слънцето търси си булка-

ето ти песен цяла

за моята скромна цигулка.

 

Мадами пекат се на плажа,

с приятели ние сме в бара-

ето това ще разкажа

на моята скромна китара.

 

Борците губят световно,

печелим ний купа отборна-

ето това е върховно

за моята скромна флигорна.

 

Капят листата тъй лесно,

музата в мене напира...

Ето това е чудесно

за моята скромна лира.

 

Хапвам чорба с възхищение,

топа зареждам със боба.

Моля ви, без отвращение

към моята скромна особа!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Янков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...