7.05.2024 г., 19:12

Оркестрално

453 0 0

Луната била овдовяла,

а Слънцето търси си булка-

ето ти песен цяла

за моята скромна цигулка.

 

Мадами пекат се на плажа,

с приятели ние сме в бара-

ето това ще разкажа

на моята скромна китара.

 

Борците губят световно,

печелим ний купа отборна-

ето това е върховно

за моята скромна флигорна.

 

Капят листата тъй лесно,

музата в мене напира...

Ето това е чудесно

за моята скромна лира.

 

Хапвам чорба с възхищение,

топа зареждам със боба.

Моля ви, без отвращение

към моята скромна особа!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Янков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...