11 ene 2011, 20:58

Оркестър

  Poesía » Civil
664 0 0

Във гримьорната си слагах

маска весела от грим,

Към корсета си посягах...

някой влезе: - Да вървим!

 

Залата шумеше силно,

струни ронеха по звук,

мен ми беше непосилно

да открия радост тук.

 

Времето летеше бързо,

соло партия дойде,

диша залата без въздух,

кратка пауза – мой ред!

 

Гръмко, бойко два акорда

прозвучаха... Тишина!

Пръстите ми непокорни

слушат моята душа.

 

А пък тя Мажора сбърка

и удари Си-бемол...

Плавно извиси се мъка,

но фалшиво, Боже мой!

 

Няма в тази партитура

никъде дори Бекар,

за да мога да разтуря

миг от болката макар!

 

Залата остана тиха,

беше музиката валс,

диригента, всички... никой

не издигна в укор глас.

 

Соло партията свърши.

Гръмна в акомпанимент

цял оркестърa и също

взе фалшиво Си от мен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...