Във гримьорната си слагах

маска весела от грим,

Към корсета си посягах...

някой влезе: - Да вървим!

Залата шумеше силно,

струни ронеха по звук,

мен ми беше непосилно

да открия радост тук.

Времето летеше бързо,

соло партия дойде,

диша залата без въздух,

кратка пауза – мой ред!

Гръмко, бойко два акорда

прозвучаха... Тишина!

Пръстите ми непокорни

слушат моята душа.

А пък тя Мажора сбърка

и удари Си-бемол...

Плавно извиси се мъка,

но фалшиво, Боже мой!

Няма в тази партитура

никъде дори Бекар,

за да мога да разтуря

миг от болката макар!

Залата остана тиха,

беше музиката валс,

диригента, всички... никой

не издигна в укор глас.

Соло партията свърши.

Гръмна в акомпанимент

цял оркестърa и също

взе фалшиво Си от мен.