20 mar 2007, 13:13

Орнитоложко

  Poesía
691 0 8
Орнитоложко

Тежи ли и пръстенът с номер и дата,
дали свободата е с грамче по-малко,
когато по силния зов на съдбата
лети над водата във устремно ято?

Не вярвам, защото не помни, не знае
ръката каква е, пленила за кратко
не нейния полет, не пътя в безкрая,
а просто случаен миг... безвъзвратно.

И същата птица ще срещне случайно
сред кътче незнайно, далеч от гнездото,
пак пръсти, които записват – не тайно,
а в дневници, трайно, нов миг от живота.

Какво ще узнаем за пътя и, питам,
за скрития ритъм, по точки и дати?
Със сигурност няма да бъдат мечтите,
които издигат във полет крилата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Доли Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И на мен ми хареса идеята, не бях се замисляла... Изпълнението също.
  • Здравке, Христо, благодаря ви
  • Нали и мечтите ни дават стимул в живота!!!
    Чудесен стих, Доли!!! Поздрави!!!
  • Поздрави, Петя
  • Гергана, Креми, Светославе, много ви благодаря

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...