20 mar 2007, 13:13

Орнитоложко

  Poesía
688 0 8
Орнитоложко

Тежи ли и пръстенът с номер и дата,
дали свободата е с грамче по-малко,
когато по силния зов на съдбата
лети над водата във устремно ято?

Не вярвам, защото не помни, не знае
ръката каква е, пленила за кратко
не нейния полет, не пътя в безкрая,
а просто случаен миг... безвъзвратно.

И същата птица ще срещне случайно
сред кътче незнайно, далеч от гнездото,
пак пръсти, които записват – не тайно,
а в дневници, трайно, нов миг от живота.

Какво ще узнаем за пътя и, питам,
за скрития ритъм, по точки и дати?
Със сигурност няма да бъдат мечтите,
които издигат във полет крилата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Доли Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И на мен ми хареса идеята, не бях се замисляла... Изпълнението също.
  • Здравке, Христо, благодаря ви
  • Нали и мечтите ни дават стимул в живота!!!
    Чудесен стих, Доли!!! Поздрави!!!
  • Поздрави, Петя
  • Гергана, Креми, Светославе, много ви благодаря

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...