Още една скорошна равносметка

Все още аз се колебая,
не зная какво да реша...
Дори не знам какво да правя,
от цели щом аз се лиша.

Вървях по своята пътека,
но дойде време и да спра...
Но тая стъпка не е лека,
аз искам да ви уверя.

Аз по професия съм лекар
и бях във спорта настанен,
не бе задачата ми лека,
тя искаше и ден и нощ!

Отдадох тридесет години,
това е цял един живот,
най-хубавото ми там мина
и почна да ми дава плод...

Аз денонощно се научих
с проблемите да съм на ти.
В безсънни нощи аз се учих,
на мен това не ми тежа...

Аз бях един от най-добрите...
Завиждаха ми за това.
Осмислени ми бяха  дните,
работих с′ своята глава...

В боричкането си хитрувах,
но славех своята страна!
На върховете да останем,
аз плащах своята цена...

Сега съм с пенсийката неголяма,
отново съм на кръстопът,
аз векове в живота нямам...
Във коловозите е моят път!

Аз  нямам време да се чудя!
При Писането си ще спра!
Заспали струни да събудя...
От скука няма да умра!