Все още аз се колебая,
не зная какво да реша...
Дори не знам какво да правя,
от цели щом аз се лиша.

Вървях по своята пътека,
но дойде време и да спра...
Но тая стъпка не е лека,
аз искам да ви уверя.

Аз по професия съм лекар
и бях във спорта настанен,
не бе задачата ми лека,
тя искаше и ден и нощ!

Отдадох тридесет години,
това е цял един живот,
най-хубавото ми там мина
и почна да ми дава плод...

Аз денонощно се научих
с проблемите да съм на ти.
В безсънни нощи аз се учих,
на мен това не ми тежа...

Аз бях един от най-добрите...
Завиждаха ми за това.
Осмислени ми бяха  дните,
работих с′ своята глава...

В боричкането си хитрувах,
но славех своята страна!
На върховете да останем,
аз плащах своята цена...

Сега съм с пенсийката неголяма,
отново съм на кръстопът,
аз векове в живота нямам...
Във коловозите е моят път!

Аз  нямам време да се чудя!
При Писането си ще спра!
Заспали струни да събудя...
От скука няма да умра!