8 mar 2015, 16:17  

Още едно неизпратено писмо

  Poesía » Otra
682 0 6

 

 Поредно писмо, ще осъмне под моите пръсти,

и няма да стигне теб, както всички предишни...
Видях онзи ден кака Ели, която ме кръсти.
Попита дали още с брат ми за теб сме излишни...
Не зная дали ще празнуваш, и има ли кой
да ти подари Осмомартенско цвете, усмивка...
От детството с теб имам спомен: кошмари, глад, бой...
Но странно е... ако те видя - ще търся прегръдка.
Ще търся любов и разбиране, нежност, промяна...
Причина от всичките спомени да се съвзема. 
И сила да кажа свещената думичка "мама"...
Една капка обич от теб, и ще бъда спасена!
Ще имам това, дето сложих във папката "липси",
и всичко за миг ще простя... ще простя, обещавам!
Ще скъсам дори всички тези намокрени листи!
Една капка обич, майко... Нима не заслужавам?

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Соколова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Комплименти!
  • Разплака ме!
    "От детството с теб имам спомен: кошмари, глад, бой...
    Но странно е... ако те видя - ще търся прегръдка."
  • Една капка от обич. На сълзица прилича.
    Дава толкова много. И замества обичане.
    Неродено, изгубено.Но така пожелавано
    Плачат ли пеперудите в тъмнината край лампата?

    Разтърси ме!Благодаря ти.
  • Разбирам много добре, Павлина.
    Това са едни от най-тежките липси!
  • "От детството имам за спомен бой, глад, и пак бой,
    но странно е..ако те видя-ще търся прегръдка."
    Силно! Копнеж за майчина обич и прегръдка! Браво!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...