8.03.2015 г., 16:17  

Още едно неизпратено писмо

679 0 6

 

 Поредно писмо, ще осъмне под моите пръсти,

и няма да стигне теб, както всички предишни...
Видях онзи ден кака Ели, която ме кръсти.
Попита дали още с брат ми за теб сме излишни...
Не зная дали ще празнуваш, и има ли кой
да ти подари Осмомартенско цвете, усмивка...
От детството с теб имам спомен: кошмари, глад, бой...
Но странно е... ако те видя - ще търся прегръдка.
Ще търся любов и разбиране, нежност, промяна...
Причина от всичките спомени да се съвзема. 
И сила да кажа свещената думичка "мама"...
Една капка обич от теб, и ще бъда спасена!
Ще имам това, дето сложих във папката "липси",
и всичко за миг ще простя... ще простя, обещавам!
Ще скъсам дори всички тези намокрени листи!
Една капка обич, майко... Нима не заслужавам?

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Соколова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Комплименти!
  • Разплака ме!
    "От детството с теб имам спомен: кошмари, глад, бой...
    Но странно е... ако те видя - ще търся прегръдка."
  • Една капка от обич. На сълзица прилича.
    Дава толкова много. И замества обичане.
    Неродено, изгубено.Но така пожелавано
    Плачат ли пеперудите в тъмнината край лампата?

    Разтърси ме!Благодаря ти.
  • Разбирам много добре, Павлина.
    Това са едни от най-тежките липси!
  • "От детството имам за спомен бой, глад, и пак бой,
    но странно е..ако те видя-ще търся прегръдка."
    Силно! Копнеж за майчина обич и прегръдка! Браво!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...