Mar 8, 2015, 4:17 PM  

Още едно неизпратено писмо

  Poetry » Other
681 0 6

 

 Поредно писмо, ще осъмне под моите пръсти,

и няма да стигне теб, както всички предишни...
Видях онзи ден кака Ели, която ме кръсти.
Попита дали още с брат ми за теб сме излишни...
Не зная дали ще празнуваш, и има ли кой
да ти подари Осмомартенско цвете, усмивка...
От детството с теб имам спомен: кошмари, глад, бой...
Но странно е... ако те видя - ще търся прегръдка.
Ще търся любов и разбиране, нежност, промяна...
Причина от всичките спомени да се съвзема. 
И сила да кажа свещената думичка "мама"...
Една капка обич от теб, и ще бъда спасена!
Ще имам това, дето сложих във папката "липси",
и всичко за миг ще простя... ще простя, обещавам!
Ще скъсам дори всички тези намокрени листи!
Една капка обич, майко... Нима не заслужавам?

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Соколова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Комплименти!
  • Разплака ме!
    "От детството с теб имам спомен: кошмари, глад, бой...
    Но странно е... ако те видя - ще търся прегръдка."
  • Една капка от обич. На сълзица прилича.
    Дава толкова много. И замества обичане.
    Неродено, изгубено.Но така пожелавано
    Плачат ли пеперудите в тъмнината край лампата?

    Разтърси ме!Благодаря ти.
  • Разбирам много добре, Павлина.
    Това са едни от най-тежките липси!
  • "От детството имам за спомен бой, глад, и пак бой,
    но странно е..ако те видя-ще търся прегръдка."
    Силно! Копнеж за майчина обич и прегръдка! Браво!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...