Още едно неизпратено писмо
Поредно писмо, ще осъмне под моите пръсти,
и няма да стигне теб, както всички предишни...
Видях онзи ден кака Ели, която ме кръсти.
Попита дали още с брат ми за теб сме излишни...
Не зная дали ще празнуваш, и има ли кой
да ти подари Осмомартенско цвете, усмивка...
От детството с теб имам спомен: кошмари, глад, бой...
Но странно е... ако те видя - ще търся прегръдка.
Ще търся любов и разбиране, нежност, промяна...
Причина от всичките спомени да се съвзема.
И сила да кажа свещената думичка "мама"...
Една капка обич от теб, и ще бъда спасена!
Ще имам това, дето сложих във папката "липси",
и всичко за миг ще простя... ще простя, обещавам!
Ще скъсам дори всички тези намокрени листи!
Една капка обич, майко... Нима не заслужавам?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Соколова Все права защищены
