11 feb 2018, 11:09

Още епиграмки

882 0 0

Още епиграмки

 

1/ Със тия хора във страната,

ще се проклинаме съдбата,

те няма никога да спрат

от чужди манжи да ядат!

И така под път над път,

душиците ни ще ядат,

но не за да вървят нещата,

и хората да са добре,

а си умират на ината,

на „метено„ да се серè!

 

2/ Аз тези мърльовци ги знам,

все търсят те кого да ритат.

Такива хора нямат срам,

те гледат своите копита!

И тъй от техните текмета*,

животът ни върви проклето.

И с тая работа поета,

те трупат своя капитал.

И всички сме на този хал!

___________________
*- ритници

 

13.09.2013г.,  Драгойново

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...