Толкова много те желая,
че не знам какво да сторя,
в мрачната и празна стая,
нощем тихо ти говоря.
Да, празна е, макар че си в нея,
но обърнал си ми гръб, мълчиш,
а аз те гледам, сълзи лея
и искам с прегръдка да ме утешиш.
Искам аз като преди да ме прегръщаш,
да ме милваш нежно с ръце,
но сега безчуствено ми гръб обръщаш
и не усещаш моето сърце... ...