29.12.2019 г., 20:21

Още любовта към теб живее

1K 0 0

Толкова много те желая, 
че не знам какво да сторя, 
в мрачната и празна стая, 
нощем тихо ти говоря. 

Да, празна е, макар че си в нея, 
но обърнал си ми гръб, мълчиш, 
а аз те гледам, сълзи лея
и искам с прегръдка да ме утешиш. 

Искам аз като преди да ме прегръщаш, 
да ме милваш нежно с ръце, 
но сега безчуствено ми гръб обръщаш
и не усещаш моето сърце...

Как от мъка то се свива, 
не го усещаш ти, нали?
Защото любовта ни си отива
и не знаеш как боли. 

А аз обичам те, не го разбра, 
и още любовта към теб живее, 
въпреки че твоята към мен умря, 
сърцето ми те иска още и по теб милее. 

И тъй отчаяно за теб мечтая, 
искам пак да ме обичаш ти,
но аз ще те обичам теб до края
и винаги ще бъдеш в мойте мечти

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Йолова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...