29 дек. 2019 г., 20:21

Още любовта към теб живее

1K 0 0

Толкова много те желая, 
че не знам какво да сторя, 
в мрачната и празна стая, 
нощем тихо ти говоря. 

Да, празна е, макар че си в нея, 
но обърнал си ми гръб, мълчиш, 
а аз те гледам, сълзи лея
и искам с прегръдка да ме утешиш. 

Искам аз като преди да ме прегръщаш, 
да ме милваш нежно с ръце, 
но сега безчуствено ми гръб обръщаш
и не усещаш моето сърце...

Как от мъка то се свива, 
не го усещаш ти, нали?
Защото любовта ни си отива
и не знаеш как боли. 

А аз обичам те, не го разбра, 
и още любовта към теб живее, 
въпреки че твоята към мен умря, 
сърцето ми те иска още и по теб милее. 

И тъй отчаяно за теб мечтая, 
искам пак да ме обичаш ти,
но аз ще те обичам теб до края
и винаги ще бъдеш в мойте мечти

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Йолова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...