1 dic 2023, 0:55

Още малко

  Poesía
446 0 0

Дай ми още малко време.

Моля, дай ми 5 минути.

Няма много да отнеме.

Да те видя, таз душа се срути.

 

Сега поглеждам към небето

и опитвам се да видя -

твоите очи, лицето.

Моето със тях да скрия.

 

Но небето все тъй бледо. 

Няма цвят и теб те няма.

Още моля се на него

да те върне чиста, пряма.

 

И 100 поеми да напиша -

не, не стигат те за теб. 

От задух въздух да издиша.

Няма как да го опиша.

Сърцето цяло е от лед. 

 

За тези грижи, любовта ти -

за тях и още аз копнея.

Но вече само в сънят ти - 

вечният, със теб се смея. 

 

И още малко ще ми трябва.

Без теб момичето обядва.

Време трябва да успея.

Без тебе бабо да живея.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоанна Михайлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...