1 dic 2023, 0:55

Още малко

  Poesía
444 0 0

Дай ми още малко време.

Моля, дай ми 5 минути.

Няма много да отнеме.

Да те видя, таз душа се срути.

 

Сега поглеждам към небето

и опитвам се да видя -

твоите очи, лицето.

Моето със тях да скрия.

 

Но небето все тъй бледо. 

Няма цвят и теб те няма.

Още моля се на него

да те върне чиста, пряма.

 

И 100 поеми да напиша -

не, не стигат те за теб. 

От задух въздух да издиша.

Няма как да го опиша.

Сърцето цяло е от лед. 

 

За тези грижи, любовта ти -

за тях и още аз копнея.

Но вече само в сънят ти - 

вечният, със теб се смея. 

 

И още малко ще ми трябва.

Без теб момичето обядва.

Време трябва да успея.

Без тебе бабо да живея.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоанна Михайлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...