Дай ми още малко време.
Моля, дай ми 5 минути.
Няма много да отнеме.
Да те видя, таз душа се срути.
Сега поглеждам към небето
и опитвам се да видя -
твоите очи, лицето.
Моето със тях да скрия.
Но небето все тъй бледо.
Няма цвят и теб те няма.
Още моля се на него
да те върне чиста, пряма.
И 100 поеми да напиша -
не, не стигат те за теб.
От задух въздух да издиша.
Няма как да го опиша.
Сърцето цяло е от лед.
За тези грижи, любовта ти -
за тях и още аз копнея.
Но вече само в сънят ти -
вечният, със теб се смея.
И още малко ще ми трябва.
Без теб момичето обядва.
Време трябва да успея.
Без тебе бабо да живея.
© Йоанна Михайлова Всички права запазени