Още ми пука!
Да ти разкажа ли как научих за всичко,
имах целия свят, а сега нямам нищо.
Ти бе единственото, за което си струваше да съществувам
и си мислех: "О, Боже, дано не сънувам!"
Не вярвах, че ти беше по силите да ме накараш да страдам,
но сега едва разбирам колко сляпо ти вярвам.
И хиляди пъти се заклевах, че няма
да позволя на себе си да забравя
колко фалш и колко лъжи
слушах толкова много преди.
И дори да искам сърцето ми да изсъхне,
не би могло, то ще се пръсне.
Спомените терзаят душата ми
и не знам някой ден ще ги забравя ли?
Дори да отричам, че не ми пука,
че вече не живея в заблуда,
аз пак затварям очите си за истината
и за пореден път съм готова да забравя за обидата.
Знам, че така унижавам себе си,
но не мога вече... предавам се пред сърцето си!!!
© Вержиния Илиева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря ти Бойка
-
браво. много е хубаво и нежно.поздравления и продължавай все така
-
Много се радвам, че дьлжа точно това на теб. Какво ли щях да правя ако те нямаше, да предизвикаш интерес кьм мен незнам.
-
Благодаря ти Боромир
-
Всъщност, прошката и великодушието са качества на силния и уверения. Много интересен стих, хареса ми - успех Калинке :
(и никога не забравяй, че цял живот губиш и отново намираш много "единствени неща за които си струва човек да живее"... просто животът е богат и шарен ::)) -
Хм, пишете, пишете, в тома няма лошо
)) -
"О, Боже, дано не сънувам!"
-
Благодаря ти Елена много си мила. Да аз жинаги отстояжам себе си, само така бихме се доказали.
Прегрьдки и за теб -
Рапчец?)
-
Добре ще се отбия и се надявам да се получи наистина
-
Няма проблем Румяна, различни хора,различни мнения и всеки за себе си е прав
-
Е, кой може да ме унижи, ако аз не го допусна?
Унижение - какво точно означава това?
За едни може да е удар, предизвикващ болка и страдание, за други да е повод за снизхождение и разбиращо търпение...
или нещо друго...
Необятна е човешката природа, няма заковани правила... всеки е уникален
Важното е да ДАВАМЕ позитивизъм и любов, а иначе за какво сме... -
А как можеш да обичаш врага си???
Интересно ми стана, че "средната възраст" все гледаме да не се "минем", а младите деца дават любов...
ЛЮБОВ!!!
И не искат нищо, а само страдат и аз вярвам, че страдат заради невъзможността да подарят любовта си по достоен начин.
ВЕРЖИНИЯ, ДОБРЕ ДОШЛА, МИЛА, едва сега видях, че това ти е първата творба.
Много се радвам, че си тук!!!
Остани, въпреки... и пиши, отстоявай себе си, зашщото тук има много хора, на които ще дадеш радост
Прегръдки за ДОБРЕ ДОШЛА
((( ))) -
Споделям мнението на Мариела.
Стихът е хубав.
Арихо, пак ли ти
Това е един от начините да обича човек, без гордост, с разбиране и желание за разбиране.
Банално е, но ще го припомня това за удрянето по едната буза и подаването на другата за удар...
Е, ако не говорим за любов, то си прав за достойнството... -
В стиха по горе става вьпрос,че любовта между тях е сьществувала,но е била предадена от единия.Да, някои биха си трьгнали с "достойнство", а други биха се вьрнали обратно при любимия човек. Това е живота и се случва на много от нас, дори да унижаваме себе си.Това е мое мнение,всеки сам разбира нещата.
-
Всеки сам разбира какво е любовта.За теб може и така да е, но други хора вьзприемат това чувство по друг начин.Всеки има собствена представа за любовта и всеки сам решава дали това да обичаш някого и да се предадеш пред любовта си е неуважение.
-
Въпреки доста натоварените с думи стихове, се чете с такъв бърз ритъм
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
