13 nov 2021, 10:23

Още съм аз

  Poesía
715 0 1

Аз съм все още онова момиче, което обичаше някога.

Слънце наднича в очите ми,

И все така се надбягвам с вятъра.

Аз съм все още онова момиче, което те подлудяваше.

И на простичкото се радваше.

Онова момиче съм,

Което се губеше в ръцете ти.

Разтреперваше се от вълшебните ти приказки.

И те Обичаше безусловно.

Аз съм онова момиче, макар и малко пораснало.

И пак съм лудо влюбена в теб и всичките ти странности,

И все още ми се иска да се сгушвам близко до тебе,

Ударите на сърцето ти да ме успокояват

Ала друг си ти, друго е времето.

И някак се разминаваме.

Ти си улегнал и преценяващ,

Не искаш бури от емоции.

Аз - същата останах,

И още летя в облаците.

Особено, когато си близо,

И говориш с ласкави изречения,

Все още съм подвластна на магията,

Която ни свързваше с тебе.

© П.В.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Полина Велчова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Все едно е написано от малко дете. Може би така изглеждат влюбените-леко беззащитни, леко наивни, леко всичко..не знам.
    Добре е станало това стихче.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...