Аз съм все още онова момиче, което обичаше някога.
Слънце наднича в очите ми,
И все така се надбягвам с вятъра.
Аз съм все още онова момиче, което те подлудяваше.
И на простичкото се радваше.
Онова момиче съм,
Което се губеше в ръцете ти.
Разтреперваше се от вълшебните ти приказки.
И те Обичаше безусловно.
Аз съм онова момиче, макар и малко пораснало.
И пак съм лудо влюбена в теб и всичките ти странности,
И все още ми се иска да се сгушвам близко до тебе,
Ударите на сърцето ти да ме успокояват
Ала друг си ти, друго е времето.
И някак се разминаваме.
Ти си улегнал и преценяващ,
Не искаш бури от емоции.
Аз - същата останах,
И още летя в облаците.
Особено, когато си близо,
И говориш с ласкави изречения,
Все още съм подвластна на магията,
Която ни свързваше с тебе.
© П.В.
© Полина Велчова Todos los derechos reservados
Добре е станало това стихче.