Когато навън вали градушка неспирна

и някак мрачно, ядосано гърми небето.

Това е яростта ми немислимо обширна.

Крещяща, че теб още те няма в сърцето!

Когато слънцето дори и кожата прогаря.

Пак не се чуди, това е гневът ми бездънен,

парещ по теб, както любовта в мен изгаря

защото тебе те няма, още те няма при мен!

Когато вятърът жестоко по полята вилнее

и кърши клони навред. Отново не ме питай -

това е свирепият ми вой. По тебе  копнее,

защото  теб още те няма и цяла полудявам.

Плисне ли се  по земята дъжд пороен...

това са сълзите ми, търсещи пътя към теб.

Когато денят ти е прекалено неспокоен,

това съм аз, превърнала се в свирепа стихия.

Очите ми, кърваво парещи, до лудост почернеят ли?

И виковете ми силни и земята разтърсват ли?

Пак преобръщам света и не ще го оставя на мира,

защото теб още те няма и така сърцето някак умира!