8.09.2011 г., 23:45

... още те няма в сърцето!

930 0 1

Когато навън вали градушка неспирна

и някак мрачно, ядосано гърми небето.

Това е яростта ми немислимо обширна.

Крещяща, че теб още те няма в сърцето!

 

Когато слънцето дори и кожата прогаря.

Пак не се чуди, това е гневът ми бездънен,

парещ по теб, както любовта в мен изгаря

защото тебе те няма, още те няма при мен!

 

Когато вятърът жестоко по полята вилнее

и кърши клони навред. Отново не ме питай -

това е свирепият ми вой. По тебе  копнее,

защото  теб още те няма и цяла полудявам.

 

Плисне ли се  по земята дъжд пороен...

това са сълзите ми, търсещи пътя към теб.

Когато денят ти е прекалено неспокоен,

това съм аз, превърнала се в свирепа стихия.

 

Очите ми, кърваво парещи, до лудост почернеят ли?

И виковете ми силни и земята разтърсват ли?

Пак преобръщам света и не ще го оставя на мира,

защото теб още те няма и така сърцето някак умира!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дияна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...