18 may 2007, 16:58

Още веднъж

  Poesía
939 0 1
 Две сълзи се търкулват
по бялото лице,
лице, копнеещо отново да го целуваш,
изтръпвам, искам отново да те прегърна.
Нека времето да ни подари един миг,
миг, в който ти и аз ще се слеем.
Душите ни ще се превърнат в едно. 
Слети в едно, нощта ще бъде наша покровителка, 
за мен целия свят ще бъдеш ти.
 Ти си страстта и любовта.
Ти си моята сила и моята слабост.
И дори да знам, че един ден никога
повече няма да те видя,
затваряйки очи, аз ще те виждам.
Ти ще бъдеш там и ще ме гледаш
с поглед тъй нежен и топъл,
че всяка частица от мен ще потръпне.
Не виждаш ли, че не мога без теб.
Ти си във всеки следващ.
Сърцето ми продължава да пее твоята песен,
но я пее толкова тихо, за да не може
дяволът да я чуе и да вземе и последната частица
от теб, с която си ме дарил.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много е хубаво.Нооо,не е стих.Опитай да го напишеш като разказ..Мисля,че ще се получи нещо много красиво!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...