18 мая 2007 г., 16:58

Още веднъж

936 0 1
 Две сълзи се търкулват
по бялото лице,
лице, копнеещо отново да го целуваш,
изтръпвам, искам отново да те прегърна.
Нека времето да ни подари един миг,
миг, в който ти и аз ще се слеем.
Душите ни ще се превърнат в едно. 
Слети в едно, нощта ще бъде наша покровителка, 
за мен целия свят ще бъдеш ти.
 Ти си страстта и любовта.
Ти си моята сила и моята слабост.
И дори да знам, че един ден никога
повече няма да те видя,
затваряйки очи, аз ще те виждам.
Ти ще бъдеш там и ще ме гледаш
с поглед тъй нежен и топъл,
че всяка частица от мен ще потръпне.
Не виждаш ли, че не мога без теб.
Ти си във всеки следващ.
Сърцето ми продължава да пее твоята песен,
но я пее толкова тихо, за да не може
дяволът да я чуе и да вземе и последната частица
от теб, с която си ме дарил.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много е хубаво.Нооо,не е стих.Опитай да го напишеш като разказ..Мисля,че ще се получи нещо много красиво!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...